напред »

[Vency]

Тупти под мен хромирано сърцето диво на хищник от огъня метал.
Неистов рев се лее от гърдите на звяра мощен, побеснял.


Летим разкъсали оковите и гълтаме асфалта алчно с глад неутолим.
Зад нас остават само спомени, следи от грайфер, прах и миризма на изгорял бензин.


Пред нас сега се шири хоризонта и от фарове разкъсаният мрак,
там някъде остана залеза, да го настигнеме ще се опитаме пак.


В устрем шеметен напред се носим, опиянени до лудост с пълна газ.
С вятъра неуловим се гоним и този миг е най-щастлив за нас.


Сега сме истински свободни и никой не може да ни спре,
защото ние сме диви по природа и всеки е с орлово сърце.


Косите се веят, хромът блести, и кожата цяла с прах е покрита
и вперили в хоризонта присвити очи, ято рокери по пътя прелита.


Живеем на инат, на всичките напук
моторите ни чуйте, ние сме тук.

Почивай в мир,братко!
"Черните рози" МК.

[ЧЕФО]

ЧОЧО-BIG
Аз имах приятел със силни ръце
а сърцето му страшно голямо
и беше вечно с усмихнато лице...
Аз имах приятел но вече го няма.

Сега мотора по различно работи
самотно свети хромираният фар
двигателят жално с неухота буботи
сякаш тъгува за моя другар.

За някой приятел, за други бе брат
а за мене беше баща
но настъпи в живота ни страшен обрат
и останахме без фар във ноша.

Помня страшната петъчна вечер
бяхме заедно в бара, аз прибрах се да спя
когато събудих се го нямаше вече
един приятел ми каза, той отлетя.

Не повярвах, тъй грозно звучеше
и тръгнах веднага на там,
и видях как огромен и силен лежеше,
и почувствах се толкова сам.

Моторът му смачкан захвърлен в страни,
натрошен на хиляди парчета
пръснати по пътя несбъднати мечти
събираха ги плачещи момчета.

Не! Не вярвам, не може да бъде.
Не спира тъй лесно голямо сърце.
Аз знам с мотора си той ще се върне
и пред бара усмихнат ще спре.

И ще каже, момчета багажа стегнете
да направим страхотен събор.
Ще пришпориме всички здраво конете,
пак ще ни води с големия мотор.

07.10.2002г. тридесет и девет дена от както Чочо си отиде.


Три години по късно най после се появи подходящ повод да споделя тези думи с хората които го обичаха и още го обичат.
Не ни остава нищо друго, освен да го помним такъв какъвто беше, едно голямо сърце със неизменната усмивка подаваща се на половина из под рошавата брада. Ах как силно стискаше тоя човек. Като те хване за врата и като стисне не можеш да помръднеш и само чуваш как ти пращят прешлените, а той се хили доволен. Помня че като удареше с юмрук по бара и гасеше лампичките, а по някога им падаха и стъклата, ей колко сме го блъскали тоя бар белким огасим някоя или поне да премигне, е няма и няма брате светят си и не им пука. Много беше як тоя човек, ама много. Лека му пръст и да е светло на душата му.

[vesy]

Почивай в мир, поклон пред теб и голямото ти сърце!!!

ЧЕФО ти ли го писа това стихотворение...трогна ме много наистина, събуди в мен спомени и ми стана и тъжно и мило. Точно както като си изгубил завинаги нещо ценно, незаменимо, красиво и мисълта за него те натъжава, но те и кара да се усмихваш, защото е било хубаво....

[ЧЕФО]

 Гледам, че снимката на бате Чочо я няма в първия пост и това леко ме натъжи.
Минаха 8 години от трагичната кончина на тази емблематична личност. Днес вече никой не си спомня за него. Днес вече никой не е чувал за него. Днес вече никой не го познава. Днес осъзнавам за пореден път, че него наистина го няма. Щрак с пръсти и все едно не го е имало и на никой не му пука. И снимката му е изчезнала даже. Наистина го няма. Сякаш времето се опитва да заличи всяка следа, че големия Чочо бе на този свят. Аз пък няма да позволя да изчезне така безследно и ще публикувам нови снимки, защото този голям човек го имаше. Той живя сред нас и всички го познаваха и обичаха. Той ни правеше по-добри хора. Той е легенда в българската мотоистория. Няма вече такива хора. Просто няма, защото той бе последния по рода си.
Почивай в мир скъпи приятелю. Аз никога няма да те забравя.

[Vaser]

    Голям ЧОВЕК,във всеки смисъл на тази дума.Не останаха много такива.
Никога няма да те забравим.
ПОКЛОН.

[bonkotrike]

Чочко наистина беше голяма личност, сърцето му беше голямо колкото самия него. Такива хора не се эабравят и винаги ще имат място в сърцата ни, поне на теэи които го поэнаваха по отблиэо. Дълбок поклон пред паметта му, дано почива в мир.

[suri-montana]

Знам че ЧОЧО ни гледа отгоре, и се забавлява с нас
Човек като него не може да се забрави!!!
Поклон .
 

[hondi4ka1]

Искам да ви кажа,че не минава и ден без да си спомням за него...На стената ми има една малка снимчица в рамка.НИКОЙ АМА НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МИ ВЗЕМЕ СПОМЕНА ЗА ОГРОМНИЯ ЧОВЕК С ОГРОМНО СЪРЦЕ

[ЧЕФО]

Значи все пак има и други, които го помнят.

[hondi4ka1]

Има и винаги ще има.Всяка година задължително ходя на гроба му поне веднъж...не че ми се иска да виждам това ,което е там...но такъв е живота 
а той наистина ми липсва силно

[Mecheto]

Винаги когато се срещнехме по събори му казвах,че хондата под него прилича на скутер,а Той все ми казваше :Ами представи си ако седна на скутер !!!!
Голям веселяк беше и голям пич !!!

[ЧЕФО]

И с големи шамари беше. Не се забравят лесно. Но винаги беше справедлив. Шамаросваше само когато думите не помагат и когато беладжията си го проси упорито. Освен това шамаросваше само по веднъж. Просто не се налагаше да повтаря и край него винаги имаше ред и дисциплина. Помня как веднъж ходихме с него до другия край на България да купуваме мотор за мен. Тогава бях финансово затруднен и той искаше да плати горивото до там и обратно. От какъв зор пък той ще плаща горивото след като ще купуваме мотора за мен? Просто обичаше да помага. Тогава му отказах и не приех парите. Казах му, че това е моят мотор и аз ще платя горивото. Ако не намеря пари просто няма да отидем и няма да го купим. Той ми се усмихна и каза, а да те видим. Е, намерих пари и отидохме, пък се и върнахме с "нов" мотор. Той му се радваше повече от мен. Даааааааа, такъв беше. Все гледаше да се набута да помага.

Между другото моторът му е още жив. Бат Милен от Варна го купи и му вдъхна нов живот. Все още този Голдуинг обикаля по съборите и носи спомена за Бат Чочо. Милен го направи заради Чочо. Съживи мотора му. На скоро си позволих да яхна седалката и си спомних как ми даваше да го покарам за едно кръгче. Бяха хубави времена. Така и не посмях да поискам едно кръгче от Милен. Обичам да го гледам този мотор. Сякаш всеки момент ще сепояви Чочо и ще ми подхвърли ключовете за едно кръгче.

[su]

Сякаш всеки момент ще сепояви Чочо и ще ми подхвърли ключовете за едно кръгче.

[ЧЕФО]

Ех, бате Чочо, събора наближава вече. Ние ще се постараем, ама и ти помагай, че подкрепа много ще ни трябва.  Добре е да знаем, че си имаме наш човек там горе и ще удари едно рамо.
Нека бъде светло и леко на душата ти. Не сме те забравили. Не ни забравяй и ти.

П.П. Имам нов мотор. Ти би го харесал и би се радвал за мен. Помня как се радваше когато двамата с теб ходихме до Люти брод да купуваме моя максим. Радваше се все едно за теб го купуваме. А после като се строши съединителя ти докривя сякаш се счупи твоя мотор. После купихме съединител от Шопа на версия, като ти ми стана гарант. Така ми се иска да ти го покажа и да ти дам да го пробваш. Щеше да ти хареса много.

[Kaskadiora]

В неговата ръка и халбата за бира изглеждаше като чашка за кафе.
Чочо, Чочо, откакто те няма, няма и възпитание, и ред няма, всеки спира където си поиска, изпреварват се в колоната....
Лека ти пръст. Тези, които имахме честта да те познаваме - ТЕ помним!